My Bookshelf, Myself

Съпругът ми Хейууд доближи пенсионна възраст това лято, само че вместо да се пенсионира, той реши да остане и да преподава на ненапълно работно време. Работя от у дома, самичък в тиха къща и съм разчувствуван да имам повече време с индивида, който одобрявам най-вече на света. Единственият минус бяха неговите неща. Когато пристигна време да се откаже от класната си стая, какво прави един деец преподавател по британски с 37-годишни плакати и класьори с три пръстена, авторски фотоси и разнообразни пособия за възкръсване на литературата? Какво прави с всичките книги?

Каквито и образователни материали да не могат да употребяват сътрудниците му, Хейууд донесе вкъщи, дружно с всички книги, в къща, която към този момент беше насъбрана гредите с движимостите, които наследихме, когато родителите ни починаха. Не беше огромна работа да окача фотосите в домашния офис на брачна половинка ми, да облегна харпуна от ерата на „ Моби Дик “ в ъгъла, само че книгите ни спъваха. Всички библиотеки в къщата — а в тази къща има доста библиотеки — към този момент бяха натъпкани до крайник.

Един наследник и обичаната му отнесоха три огромни кашона, най-вече дубликати на книги, които към този момент притежаваме. Останалите учебници стояха в кутии, до момента в който се опитвахме да разберем какво да вършим с тях.

Хората твърдяха, че печатът е мъртъв или е на път да почине, за най-малко половината учителска кариера на брачна половинка ми. В тази къща не е мъртво. Пишем в книги. Ние подреждаме страници и подчертаваме пасажи и рисуваме дребни звезди в полетата. Да прочета книга, откакто брачният партньор ми я е прочел, значи да имам прозорец към любопитния му и широкообхватен разум.

The Times се ангажира да разгласява в редактор. Бихме желали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите публикации. Ето някои. А ето и нашия имейл:.

Следвайте раздела за мнение на New York Times по отношение на,,, и.