My Bookshelf, Myself
Съпругът ми Хейууд достигна пенсионна възраст това лято, но вместо да се пенсионира, той реши да остане и да преподава на непълно работно време. Работя от вкъщи, сам в тиха къща и съм развълнуван да имам повече време с човека, който харесвам най-много на света. Единственият недостатък бяха неговите неща. Когато дойде време да се откаже от класната си стая, какво прави един ветеран учител по английски с 37-годишни плакати и класьори с три пръстена, авторски снимки и различни помагала за оживяване на литературата? Какво прави с всичките книги?
Каквито и учебни материали да не могат да използват колегите му, Хейууд донесе у дома, заедно с всички книги, в къща, която вече беше натрупана гредите с вещите, които наследихме, когато родителите ни починаха. Не беше голяма работа да окача снимките в домашния офис на съпруга ми, да облегна харпуна от ерата на „Моби Дик“ в ъгъла, но книгите ни спъваха. Всички библиотеки в къщата — а в тази къща има много библиотеки — вече бяха натъпкани до крак.
Един син и любимата му отнесоха три големи кашона, предимно дубликати на книги, които вече притежаваме. Останалите учебници стояха в кутии, докато се опитвахме да разберем какво да правим с тях.
Хората твърдяха, че печатът е мъртъв или е на път да умре , за поне половината учителска кариера на съпруга ми. В тази къща не е мъртво. Пишем в книги. Ние подреждаме страници и подчертаваме пасажи и рисуваме малки звезди в полетата. Да прочета книга, след като съпругът ми я е прочел, означава да имам прозорец към любопитния му и широкообхватен ум.
Маргарет Ренкл, автор на Opinion, е автор на книгите „The Comfort of Crows: A Backyard Година“, „Най-после Graceland“ и „Късни миграции“.The Times се ангажира да публикува в редактор. Бихме искали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите статии. Ето някои. А ето и нашия имейл: .
Следвайте раздела за мнение на New York Times относно , , , и .
